Здравейте, всички!
Днес съм тук, за да говоря за опита си тук в Благоевград и по-точно за доброволческата ми мисия в Юни Партнерс.
Беше толкова невероятно изживяване! Не мога да повярвам, че е почти краят на моето доброволчество!
За първи път чух за асоциацията, когато отидох на презентацията на Деня на Еразъм, организирана от моята асоциация във Франция, и тук също срещнах Максим за първи път! Той разказа за България, какви са хората, какво прави като цяло и какъв е типичният ден от ежедневието му. И бях толкова впечатлена! Неговата асоциация и координатори изглеждаха много мили. С това колко нежно говореше за тях, мислех, че е късметлия да е в тази добра среда, малко завиждах, честно казано! 😀
Но един ден моят координатор ми се обади, че неговата асоциация търси човек! Бях извънредно развълнувана и веднага изпратих SMS на Максим. За съжаление не беше правилният, но сигурно беше съдба, защото на следващия ден получих имейл от него с въпрос дали има интерес да имам среща с него и неговия координатор! След втория бях официално вербувана!
Имах само седмица да се подготвя и бях толкова развълнувана! Родителите ми бяха на почивка и щяха да имат само няколко часа, които да споделят с мен, преди да ме закарат до летището за началото на моята доброволческа дейност. Майка ми беше много емоционална точно като баща ми, но те бяха щастливи да ме видят, че започвам ново преживяване.
Честно казано, имах дълбока нужда да изживея нещо подобно. Учих туризъм и след това, когато бях с професионалната диплома по хотелиерство, сега мога да кажа, че изпаднах в депресия. Не излизах с приятелите си, не виждах смисъл да съм навън, затварях се за всяка форма на външна комуникация и не знаех какво да правя с живота си. Бях много изгубена и тогава дойде Covid. Цялата 2020 година беше размисъл върху мен самата и защо имах това поведение, което тогава не разбирах наистина.
В началото на 2021 г. реших да поема по нов път, като стана помощник ветеринарна сестра. Бях уверена в избора си и много мотивирана и намерих добро училище, което да ми осигури най-добрата диплома, просто трябваше да намеря ветеринарен кабинет, който да ме вземе като помощник. И го намерих, след като изпратих повече от 50 писма за кандидатстване! И тогава моят координатор във ветеринарния кабинет просто ме подведе, денят за вписване беше затворен. Неговото извинение: Била съм твърде общителна и независима. Нека ви кажа, че ме накара да се смея много, МНОГО силно.
И така, реших, че най-накрая е време да се освободя от страха и съмненията си и да замина в чужбина. Не ме интересуваше дестинацията, просто исках да изляза от страната си, за да продължа напред и може би да намеря нов начин да изразя себе си и да възстановя цялата липса на доверие в себе си. Когато бях избрана да дойда тук, в България, бях отвъд небето, най-накрая се почувствах достойна в очите на някого.
Когато пристигнах в София, вече бях малко подготвена, научих кирилицата вкъщи и знаех как да представя себе си и формите за учтивост. Взех такси от летището до централната автогара и по време на пътуването имах дълъг разговор с моя таксиметров шофьор (разбира се на английски!)! Той ми обясни някои местни специалитети, че е ходил да работи във Франция за дълго време, преди да се върне в България и обясни някои неща от личния си живот. Бях щастлива, че първият ми разговор с българин мина толкова гладко, защото знам, че може да бъде малко трудно, когато не говорим един език.
На автогарата се обадих на майка ми, за да й кажа, че всичко е наред и направих същото с една от лелите ми, която беше много притеснена да ме види да заминавам толкова далеч. След това изпратих съобщение на Максим и той ми каза да пътувам приятно и че ще дойде да ме вземе от автогарата.
Смешното беше, че той не дойде! Той закъсня, така че Хауке дойде да ме посрещне, точно като отговорния човек, който е. Винаги ще помня как видях този гигантски рус човек, търсещ някого с очите си, в морето от хора с кестеняви коси със среден ръст, просто си спомням как си мислех „О, това трябва да е Хауке“. И така започна моето приключение в Благоевград!
За мен беше много лесно да се интегрирам с моите невероятни съквартиранти, моите координатори и с всички други доброволци и приятели! Те бяха много гостоприемни към мен, така че се чувствах напълно спокойна около тях. Мисля, че имам спомени с всеки от тях, толкова много за изброяване. Ще ги пазя близо до сърцето си и ще говоря за това, което сме живели по време на нашето преживяване тук завинаги! Донесе ми толкова много неща, просто да се срещна с хора с напълно различен произход от моя и с толкова много различни страни! Това е удивително; когато хората си тръгват, виждаме колко голямо влияние са имали върху нас самите. Израстваме много, когато преживеем такова изживяване, и можем да мислим за живота си по-ясно.
Освен това развих много професионални умения, без дори да го виждам! Управлението, изграждането на екип и онлайн промоцията са основните, които подобрих, работейки по събития с моите колеги, и се радвам да видя, че се чувствам по-уверена в професионалните си умения като цяло.
Имах възможността да обиколя цяла България, но също така да работя върху личния си проект, който беше да напиша книга с екскурзовод за страната, а също така имах възможността да посетя и съседни страни. Отделих време да открия културата и този нов начин на живот и го оценявам много! Трябваше да се направи малка адаптация, разбира се, но когато я направите, животът тук е прекрасен! Снежните зими и горещите лета вървят заедно със страната и е хубаво да ги изпитате по време на един престой. Освен това отидох в Албания и Словения, за да участвам в две различни събития във връзка с два проекта, които моята асоциация реализира, и беше толкова интересно!
Радвам се, че срещнах всички тези хора и трябва да кажа, че това е преживяване, променящо живота ми. Не мога да изразя благодарността си към Юни Партнерс, че ми предоставиха тази прекрасна възможност, когато имах най-голяма нужда от нея.
Благодаря ви много Юни Партнерс за това невероятно изживяване, благодаря на Европейския корпус за солидарност за това финансиране и най-вече много благодаря на всички хора, които срещнах и които участваха, за да ме променят в това, което съм сега. Благодаря от все сърце.
Аннелин <3
